Назаркьой – Историята на злите мъниста
Съдбата на това село, известно преди като Курудере, което от близо 60 години се издържа основно от производството на мъниста и отглеждането на череши, се променя преди 4 години с предприемаческия дух на един селски главатар. Мухтар (селски началник/местен орган на властта), който се заселва в това село по настояване на съпругата си, която е от Кемалпаша, след пенсионирането си, е живото доказателство за това какво може да постигне дори едно малко село, ако иска. Главатарят на селото започва с промяна на името на селото от Курудере на Назъркьой, а със създадената от него Кооперация на търговците и занаятчиите, дървените щандове за продажба и Фестивала на бисера в село Назър, който организира от 4 години, той реализира сериозна маркетингова кампания, като привлича зад себе си жителите на селото. Той убеждава жените да работят, да бъдат част от работната сила, да произвеждат мъниста и дори да участват в управлението на занаятчийската кооперация, която са създали заедно.
Защо е регенеративен?
Превръщането на селото, известно преди като Курудере, в Назаркьой е силен пример за регенеративен туризъм. То показва предприемаческия дух на един селски началник, който променя името на селото и стартира редица инициативи, които успяват да съживят селото, като включват общността, особено жените, в производството на мъниста и управлението на кооперативи. Селото не само запазва културното си наследство, но и създава икономически възможности за жителите си. Тази история отразява принципите на регенеративния туризъм, като подчертава трансформацията на селото, ангажираността на общността и устойчивите практики.
